Доброволци
“Доброволците не получават заплащане, не защото са непотребни, а защото са безценни.” - Шери Андерсън.
В Адгор даваме възможност на всеки да стане част от нашето семейство. Предлагаме обучение на доброволци, които изпитват всеотдайна любов към конете и природата и желаят да положат отговорен труд, за да помагат на животните. Това е една възможност да научите повече за конете, за начина им на отглеждане, тяхното мислене и поведение. Разбира се не на последно място, да изградите нови запознанства и да намерите приятел в лицето на някой от четирикраките ни любимци.
Трудът не е лесен, често е свързан с физически дейности, които са изморителни и независими от метеорологичните условия. От всекидневното почистване на всеки бокс, до приготвянето на дажбите, зареждането със сено, поддържането на оборудването и амуницията и подготвянето на конете за езда, доброволецът активно се включва във всички нива от живота на конната ни база. Това позволява да изгради усет за конете, да разбира езикът на тялото им, както и да събере опит в разнообразни ситуации, включително полагането на основни медицински грижи.
Всеки ден е изпълнен с множество малки вълшебства. От това да наблюдава човек залеза, препускащото стадо на пасището, както и да се вгледа в едни очи – огледало към душата на най-чистото животно и да види там благодарността.
Гергана Митова
Да опишеш с думи духа на това място е все едно да се състезаваш с вятъра. Той изчезва в див, радостен галоп зад близкия Витошки хълм още преди да си поставил крак в стремето. Това, което Адгор ми дава с пълни шепи, с невероятните си хора, коне и природа, започва от думите щастие, свобода, приятелство, умение, мир. И продължава – едно отворено сърце, пълно с шеги, любопитни конски уши, много прегръдки (и много метене), закачки (конски и човешки), слънчеви дни и малки чудеса, случващи се в самите ти ръце. Когато съм тук, не искам да съм никъде другаде и да правя нищо друго – това е невероятен подарък.
Благодаря ви и се радвам, че съм с вас!
Петя Петкова
Конете са голямата ми мечта, откакто се помня. Мечта за препускане сред гори и поляни, за истинско общуване и взаимно разбиране с коня, за дни, прекарани сред конюшните. Дълго време тази мечта ми изглеждаше далечна – не съм започнала да яздя от дете, нямах досег с конния свят и мислех, че с градския ми начин на живот това няма как да се случи. Обучението ми в Адгор обаче промени всичко. То ми показа, че няма невъзможни неща и отвори врата към още по-големи мечти. Възможността да бъда част от базата като доброволец ми е подарило дни, изпълнени с толкова безценни моменти, щастие и топлина в сърцето, и често си припомням какъв невероятен късмет е, че живота ме срещна с това място.
Анна Антонова
Когато бях дете, мечтаех да се науча да яздя и да препускам през поляните. Като възрастен, Адгор сбъдна тази мечта и ми даде много нови. Ездата за мен e същевременно спорт, терапия, усещане за свобода и източник на много паметни и
безпаметни приключения, но най-вече незаменима общност от скъпи приятели (от няколко биологични вида).
Натела Хапава
Обичам конете и започнах да яздя от дете, но винаги съм го възприемала като хоби. Сменях различни работни сфери, но не бях щастлива докато не реших професионално да се занимавам с коне. Много съм благодарна на Бога, на близки, които подкрепиха моето решение и на Адгор /Ани, Веско и Сашо/, които ми дадоха възможност да вървя по този път. Искам да насърча всеки да търси занимание в живота, което му носи радост и удовлетворение.
Боряна Райкова
Да препускам свободно, без седло, усещайки вятъра в косата си, сред смайващи пейзажи на поляни, горички, планини, магически неотразими залези и дъх на свежест. Това е моята мечта, която се сбъдна в Адгор. Дивата природа, чудесните коне и невероятните хора, които открих тук, напълно ме плениха. Личното отношение и внимание са неоценими. Не е изминал ден, в който да не съм научила нещо ново, било то за работата с конете или за себе си. Естествените взаимоотношения с тези животни ме учат на търпение и постоянство. Дните, прекарани в Адгор, са ми едни от най-чаканите и любими.
Светлин Александров
Където и да ме води животът, Адгор остава мястото, което държа най-близо до сърцето си.
