Контакти EN
КонтактиEnglish
ЗА НАС
Нашият екип Доброволци
ОБУЧЕНИЕ НА ЕЗДАЧА
Полезна информация Езда за начинаещи Езда за напреднали Майсторски клас Обучителна програма Работа от земя Езда за деца Разходка с кон Преходи Езда без седло Езда без юзда
ОБУЧЕНИЕ НА КОНЯ
Обяздване / Тренировки Грижа за коня Q&A често задавани въпроси
ПАНСИОН ЗА КОНЕ
Пансион за коне
WESTERN
Уестърн езда "Reining" Работа с ласо
Natural horsemanship
Natural horsemanship
КАКВО ПРЕДЛАГАМЕ
Полезна информация Разходка с кон Преходи Групови посещения за деца Детски рожден ден "Team building" Ваучери за езда Фотосесия с коне Демонстрации TV Продукции
ГАЛЕРИЯ КОНТАКТИ

Калина Лесева

Ездата, конете, природата – всичко това ме прави безкрайно щастлива. Лятото на 2013-та година остави невероятни спомени, а преживяването не бих го заменила с нищо! Чувството, което остава в теб, когато едно упражнение с коня се е получило успешно след множеството опити, е неповторимо. Това същевременно те учи на търпение, контрол над емоциите и упоритост. Всичко тук, в конната база, е като една приказка – наблюдаваш свободно препускащите коне, а навсякъде около теб се разкриват прекрасни пейзажи. Дори само помагането тук ме кара да се чувствам страхотно. Ако можех бих повторила лятото отново и отново, и отново, а през останалата част от годината бих прекарвала дни наред без да ми омръзва, защото ще съм на любимото си място – конна база „Адгор”.

Ивелина Николова

Не бих могла да опиша с думи колко силна е всъщност любовта ми към конете и колко голяма необходимост изпитвам да бъда непрекъснато около тези прекрасни животни... В тях винаги съм виждала безкрайно много красота и изящество, сила и едновременно с това нежност и финес, необятен дух - толкова смел и свободен...

Конете и работата с тях е съвсем буквално моята детска мечта, колкото и банално да ви звучи. Не мога да кажа защо ми отне толкова много време да осъзная, че тази моя страст няма да отмине и желанието ми да се занимавам с коне няма да се изпари... Дойде момент в живота ми когато просто реших, че е крайно време да се захвана с превръщането на мечтата си в реалност и започнах да търся подходящото място. След щателно проучване в интернет пространството и посещения на няколко конни бази, които за съжаление ми донесоха само разочарование, попаднах на „Адгор“. Според описанието в сайта всичко звучеше супер - WESTERN езда, Natural horsemanship и цяла обучителна програма, разделена в три нива. Когато отидох за първи път, колкото и странно да ви прозвучи, аз разбрах още със слизането от колата, че това е правилното място - не мога да го обясня, просто го усетих. Именно тогава започна моята „Адгорска приказка“. Наричам я „приказка“, защото за мен е точно това! Начинът на обучение е буквално уникален, мястото - невероятно, заредено с тонове позитивна енергия, инструкторите - истински професионалисти (рядко срещано явление), а конете - изключителни, благодарение на целия екип и упоритата им работа! 

Смея да твърдя, че научих наистина много! Благодарение на първото ниво от обучителната програма аз не само получих стабилна основа за работата с коне, но успешно поработих и върху себе си - станах по-търпелива, по-постоянна и по-умерена. Точно затова сега успявам да се насладя още по-истински на работата и общуването с конете! И тук може би е моментът да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на целия екип, защото именно те са главните виновници да продължавам напред с още по-голямо желание, за да довърша започнатото и да сбъдна мечтата си докрай!

Адриана Бранкова

Всичко започна през лятото на 2014 година, когато за първи път се срещнах с конете отблизо. Беше ме страх, докато не се качих на гърба на коня и не усетих онова страхотно чувство, което те разтърсва вътрешно. Чувството, което ме накара да се влюбя в тези несравними животни.

Обиколих няколко конни бази през същото лято, но само една ме накара да се върна пак и пак – „Адгор“. Място, което е вълшебно, на което виждам много любов и отдаденост - излъчвани не само от конете, природата, но и от прекрасните хора, които ме посрещнаха там с много топлота.

Магията се крие в една дума: СВОБОДА!

В „Адгор“ се чувствам свободна, безгрижна, изпълнена (не само с чист въздух), но и заредена с енергия да преоткрия много нови неща, които досега са били непонятни за мен. Смятам, че най-накрая намерих своето незаменимо кътче от света. Място, на което мога да изразя себе си!

Благодаря на екипа, затова че ми дава възможност да бъда част от това велико приключение!

Боряна Райкова

Да препускам свободно, без седло, усещайки вятъра в косата си, сред смайващи пейзажи на поляни, горички, планини, магически неотразими залези и дъх на свежест. Това е моята мечта, която се сбъдна в “Адгор“. Дивната природа, чудесните коне и невероятните хора, които открих тук, напълно ме плениха. Личното отношение и внимание са неоценими. Не е изминал ден, в който да не съм научила нещо ново, било то за работата с конете или за себе си. Естествените взаимоотношения с тези животни ме учат на търпение и постоянство. Дните, прекарани в “Адгор“, са ми едни от най-чаканите и любими.

Георги Динчев

Докато не се запознах с начина на работа с конете в конна база „Адгор“, нямах представа какво съм пропуснал. Наблюдавайки екипа, се изумих от уникалния начин, по който яздят и общуват с конете.

Моят дебют в ездата беше още на 7-годишна възраст и оттогава многократно съм наблюдавал хора да яздят коне. Затова си представях, че едва ли губя нещо кой знае какво, когато в течение на няколко години отклонявах поканите на моя приятел Сашо (Александър Пенев) за посещение в базата. Впоследствие обаче бързо разбрах колко много съм пропуснал. Започвайки занимания там, очаквах, че ще трябва да усвоя още 5-6 нови похвата, след което всичко ще бъде наред. Тези 5-6 нови техники се оказаха 50-60. Не след дълго се почувствах разочарован от себе си, защото разбрах, че имам още много да уча. В определен момент почти се бях отказал.

Благодаря на съдбата, че намери начин да ме стимулира да продължа да се боря, за да не извърша една голяма глупост, отказвайки се. Хоярата в „Адгор“ са невероятни професионалсти, най-добрите в тази сфера. Шапка им свалям! Намерих място, на което съм щастлив, и хора, с които се чувствам щастлив. Постепенно и напредъкът ми в конната езда ставаше все по-видим. Радвам се, че останах, и знам, че съм при най-добрите и то на най-доброто място. Какво повече бих могъл да искам?

Върни нагоре