Управлението на коня става с подаване на команди. Те всъщност представляват прилагане на напрежение върху определена част от коня и отпускане на напрежението след получаване на желаната реакция. При езда това напрежение може да бъде приложено с крака, със самата тежест на тялото на ездача, чрез контакт с главата на коня (поводи, юзда, трензела и т.н.). Разбира се, ролята на напрежение може да бъде поета и от някои гласови команди.
Колкото по-добре обучен е конят, толкова необходимото напрежение е по-малко и конят работи с по-голяма лекота.
Така става възможно напрежението, което се подава чрез контакт с главата на коня, да бъде подавано без използването на желязо в устата му.
Има различни варианти на този начин на контрол над тялото на коня:
- Единият е ездата на оглавник. Тук се използват поводи, закачени за оглавника на коня.
- Възможно е и използването на т.нар. боузал – употребяван от каубоите презносен ремък. Ползването на боузал позволява абсолютна липса на напрежение върху коня, освен когато не се подава команда. При подаване на команда боузалът въздейства върху носа и челюстта му.
- Друга възможност е дори без оглавник и поводи. При този вид езда може да се използват насочващи помощни средства – въже около врата на коня (кордео), което в отпуснато състояние виси на гърдите му, или стик. Те се използват при необходимост за задаване на посоката на движение – напред, спиране, назад, наляво, надясно, настрани. Контролът върху коня става предимно с крака и тежест на тялото на ездача.
- Като краен продукт конят може да се направлява само с помощта на краката и тежестта на тялото на ездача, във всички ходове и на всякакъв терен.
Не всеки кон и не всеки ездач са готови за този тип езда. Нужна е много работа и за двамата. Важно е да се има предвид рискът, който крие неправилната преценка на уменията на коня или ездача.
Неумелият ездач може много бързо да даде на коня да разбере, че всъщност е почти извън контрол, а недобре обученият кон с лекота и бързина ще отхвърли опитите на ездача да го направлява.
Трезвата и реална преценка тук е от особено голямо значение. Ако някой реши да опита да язди коня си само с оглавник (или без), и ако получи добър резултат в обичайната за коня среда и при изпълнение на обичайните за него задачи, това не означава, че конят е подчинен при езда на оглавник (или без). При необичайни обстоятелства може да се окаже, че подчинеността напълно липсва.
В конна база „Адгор” е възможно да се учите на този тип езда. Но трябва да имате предвид, че ви чака дълъг път.